Открих ги една вечер, която носеше подранило предчувствие за пролет. Жените,

Открих ги една вечер, която носеше подранило предусещане за пролет. Жените, основани с тънкописец, обрисувал върху бялата хартия омагьосваща непрекъсната линия, обитаваха столичното арт пространство „ Чистилището “ и го насищаха с лиризъм, замечтаност и изисканост. В залата звучеше джаз. Самите рисунки са като джаз импровизации или издишан с приятност пушек. Кураторът Мариета Ценова и художникът Христо Тотев бяха спуснали ярък лъч към възприемането на света.  е, това не са портрети. Това са дами, родени от въображението и сънищата, от опита с живота и изкуството. Флобер споделя „ Мадам Бовари – това съм аз! “, ето за какво запитвам полу на смешка полу на съществено Христо Тотев всички тези дами той ли е. Христо се усмихва заинтригувано. „ Много сериозен въпрос. Винаги съм изпитвал голям пиетет пред хубостта на женското тяло. Към жеста, с който една жена отмахва кичур от лицето си. Женската фигура за мен е върхът на съвършенството, освен това без да става въпрос за идеалната жена. Мъжките ми фигури нормално са второстепенни – те участват или като контрапункт, или като хармонично допълващи. Разбира се, постоянно зад женската фигура има и философия, мое отношение към света. Така че, да, по някакъв метод тези дами съм и аз. “ Разглеждам близо стоте рисунки, изцяло поддала се на магията им, на особения им лиризъм и великолепие. Това не са „ Четирите дами на Бога “ по Ги Бештел – блудницата, светицата, вещицата и наивницата. „ Не, не са – продължава мисълта ми Христо, – само че ми давате забавна концепция за последваща серия рисунки. По принцип наймного ме интересува невинността. Този интерес евентуално потегля от моя изначален наивитет, поради който неведнъж съм се опарвал. Разбира се, в случай че успееш да създадеш жизнерадостен облик, нещата са смесени и невинността в никакъв случай не е единствено непорочност. “   Христо Тотев рисува цялостен живот, по неговите лични думи: „ Животът ми е като меандрите на една рисунка, стартирана в детството и незавършена до днес… “ Макар че в живота му е и музиката, въпрос за избор сред двете в никакъв случай не е стоял. „ Обичам сцената. Но ми стига голямото пристанище на изобразителното изкуство с кораби с раздрани или чисто нови, изпънати платна. Там ми е пристанът. Музиката е единствено краткотрайно отплаване, малко бягство. А другояче джазът за мен е есенция на това, което би трябвало да съставлява музиката. Скоро бях на прелестен концерт с творби на Гершуин в Стара Загора и онлайн видях по какъв начин радикално се трансформира излъчването на симфоничния оркестър. Все едно първо виждаш една красавица – безупречно облечена, с пристегнат колан, с цел да подчертае талията, и изобретателно подредени коси, а след това я виждаш с повърхностно разкопчана, свободно падаща рокля и леко разрошена… Това е вълшебството на Гершуин, комбиниращ класика и джаз. “ Христо в действителност е живописец. Работи и в областта на дребната пластика, илюстрацията, графичния дизайн. Две години е преподавал във Висшия институт за приложни изкуства в Кайруан, Тунис. „ Там в действителност разбрах, че мога да стана същински живописец, както и постулата на импресионистите, че в света няма чисто бяло. Заради мощното слънце в Тунис отраженията по белите стени на постройките смесват всички околни цветове и нюансират бялото. Потопеността в доста мощна светлина ти разрешава да видиш и капките роса в цвят. Така и останах непознат на локалната просвета. Но ме белязаха цветните противодействия. Изживях сироко – какво небе, неописуемо е, над Средиземно море става нещо доста красиво и доста трагично, почтено за четката на огромните барокови майстори. “   Като живописец, Христо в никакъв случай не би дръзнал да показа рисунките си независимо, тъй като постоянно ги е възприемал за нещо съпътстващо, метод за пробуждане на креативния инстинкт. Финият нюх на куратора Мариета Ценова им поверява основната роля в изложбата с красивото име „ Следобедът на един благородник “ – игра с асоциацията със „ Следобедът на един фавн “ на Дебюси, която като че ли звучи в близост в естетика с танца на линиите. „ Работя с тънкописец – споделя ми Христо. – Перото не ми разрешава свободата на непрекъснатата линия. Фактът, че би трябвало понякога да го потапям в мастилото, ме откъсва от листа. А мен непрекъснатата линия като че ли ме омагьосва, вкарва ме в други светове, води ме и довършва концепциите ми. “ Рисува нормално рано заран на изобилна светлина. С усмивка и на смешка споделя, че не се крие като Ел Греко зад дебели пердета, с цел да прави мистична живопис, въпреки че му е обичан художник. Рембранд е другият. „ Най-голямо въздействие в рисунката ми има точно той и неговите небрежни гениални ескизи, в които реализира невероятна откровеност, непорочност и близост. Непосредствеността на света май най-добре се реализира с рисунката. “